Кой съм аз?

Казвам се Ани. Занимавам се с различни неща – работя като асистент-преподавател, доброволец съм във Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“ и в „Диабет и предиабет“, а отскоро съм главен координатор на Европейското първенство по шоудаун, което ще се проведе през 2020 г. в България.
Обичам да танцувам, да се занимавам с градината и да прекарвам време с племенничката си.

Кога и как започна моята история с диабета?

Моята история започна през 2009 г. с инфекция в ухото. Мислехме, че проблемът е в ухото, но аз се влошавах. В един момент родителите ми започнаха да обикалят болниците с мен, защото ухото беше възпалено и кървеше. По това време сестра ми вече имаше диабет. Заведоха и мен при ендокринолог…

Кои бяха най-трудните моменти в нея?

Най-труден беше периодът в интензивното, когато се събуждах за няколко минути от комата, а майка ми се опитваше да ме храни с банани (доста дълго време след това не вкусвах банани и солети).

Кои бяха най-вдъхновяващите?

Когато една година по-късно отпуснаха от НЗОК на мен и сестра ми инсулинови помпи.

Кой беше до мен в това пътешествие?

Семейството.

Как ме промени диабетът?

Физически, психически, диабетът променя всичко, нищо, че не се вижда.

Какво ми взе?

Не ми е взел много. Малко от свободата.

И какво ми даде, на какво ме научи?

Научи ме на контрол, организираност. Даде ми приятели.

Ограничи ли ме, как?

Не бих казала, че ме е ограничил, просто трябва да се съобразявам с него.

Кои хоризонти сега (не) са пред мен?

Диабетът не ме спира и не ограничава хоризонтите.

Какво искам да кажа на хората с диабет?

Не мислете най-страшното, когато чуете „диабет“, но и не му отпускайте края. С диабет може да се живее много лесно, но ако не се контролира, може да направи много бели в живота Ви.

 

Лексикон:

Как се казвате? -Анита Димитрова
На колко години -сте? 20
Къде живеете? -София
Какво учите/работите? -Английска филология/Асистент-преподавател в Британски съвет
Коя е любимата ви книга/песен/мисъл/хобиБ?
Книга: Много са, но ще избера „Тайната градина“ от Франсис Бърнет
Песен: Отново са много. Paolo Nutini – Iron Sky
Мисъл: How we spend our days is how we spend our lives.
Хоби: Български народни танци.
Какво ви определя най-точно като личност?
Скромен лидер, обичащ природата и свободата.
В какво вярвате?
Вярвам, че хората правим света такъв, какъвто е, и ако не поемем в друга посока, сами ще го съсипем.
За какво мечтаете?
Да виждам щастието навсякъде.
Коя граница не бихте прескочили?
Границите в отношенията между хората, които съм си поставила и мисля за правилни.
Ограничава ли ви диабета?
Не бих казала, че ме ограничава. Само трябва да се съобразявам с него понякога.
Какво е за вас той?
Изпитание.