Как се казваш и на колко години си?

Отговор: Севим Зекерие, на 24 години.

С какво се занимаваш и защо правиш точно това ?

Отговор: Медицински лаборант съм и обучител [Ypsopump]. Защото и двете неща изискват познания в много области, а непрекъснатото търсене на информация и експериментиране, ми носят изключително удовлетворение. Както обучителят, така и лаборантът трябва  да комуникират с пациента, а аз много обичам да общувам.

Как би се самоопределил? (какъв си за себе си, какъв си за другите?)

Отговор: Аз съм букет от емоции и хората около мен го знаят и виждат. Точно, затова не се притесняват да споделят с мен и добрите и лошите си страни. А също им споделям моите, защото никой не е идеален и не трябва да е.

Каква и кога беше първата ти среща с диабета?

Отговор: Бях на 15 години. Отидох до лабораторията, за да си взема готовите изследвания и една лаборантка, меко казано шокирана, ми каза, че имам диабет. Няма дума, която да опише страха, който ме обвзе тогава. Но това е житейски урок. Сега, когато упражнявам същата професия, много внимавам какво казвам и как го казвам на пациентите си. Не искам никой да преживее същото.

Усещаш ли ограниченията от диабета? Какви са те за теб?

Отговор: Понякога ги усещам, но не смятам, че има непреодолими ограничения. Например преди не можех да бягам сутрин на гладно, но сега имам помпа и сензор,и благодарение на тях вече мога.

Какво най-много ти липсва от ограничените храни?

За мен забранени храни няма, а такива, които консумирам по-рядко. Понякога ми се яде шоколадова торта😁

Какви допълнителни добавки и микроелементи е важно да приемаш?

Отговор: Приемам витамини и минерали като добавки, но и много внимавам, храната, която консумирам също да бъде богата на тях. Но това е дълга тема и ми отне доста време да определя нуждите на тялото си. Всичко е индивидуално.

Как те промени диабетът? (какво ти даде, какво ти взе, на какво те научи?)

Отговор: Отначало ми отне свободата, отне ми и усмивките на родителите ми, приятелите, детството. Но с времето се научих да гледам на нещата от хубавата страна. Познавам тялото си много добре, грижа се за него с тренировки и балансирано хранене. В детското отделение се запалих по медицината, днес не съм само медицински работник, но и пациент. Това много ми помага при комуникацията с пациенти, разбирам какво ги тревожи и знам как да ги успокоя. Много от качествата, които притежавам сега ги дължа на дългия си опит с диабета. Човек става наблюдателен, анализиращ, мислещ, търсещ решение. Думата „отказване“ или „не мога“ не съществува. С толкова прекрасни хора се запознах, на толкова хора успях да помогна и толкова много хора ми помогнаха.

Какво би посъветвал някой, който върви по твоя път ?

Отговор: Преди всичко да се въоръжи с търпение, защото пътят е дълъг и осеян с препятствия, но има и много слънчеви и прекрасни моменти.