Как се казваш и на колко години си?

Казвам се Стоян Гечков и съм на 23 години.

С какво се занимаваш и защо правиш точно това?

Доскоро бях студент в Американския университет в България, където завърших със специалности „Бизнес администрация“ и „Политически науки и международни отношения“. Извън ученето се занимавам с младежки дейности – състезания и проекти по програма Еразъм+. Лидер съм на младежкия клуб към Сдружение „Фуутура“. Правя го, защото ми харесва – посещаваш нови места, запознаваш се с нови хора, създаваш контакти и научаваш нови неща по теми, които те вълнуват. За съжаление обаче това няма как да ми бъде постоянна работа, затова в момента си търся постоянна работа, свързана с това, което съм учил – маркетинг, продажби, финанси, мениджмънт, политика.

Как би се самоопределил? (какъв си за себе си, какъв си за другите?)

Другите често ме виждат като човек, който постоянно пътува и ходи по Еразъм+ проекти. Това обаче не е съвсем така. Пътуванията и проектите всъщност са една малка част от живота ми. През повечето време аз съм просто един обикновен човек, който се занимава с ежедневните си дейности, търси нови възможности и прави планове за бъдещето.

Каква и кога беше първата ти среща с диабета?

През февруари 2009 г. ми беше открит диабет тип 1. Тогава бях дете и не разбирах нищо. Лекарите ми казаха, че от този момент животът ми се променя. Всичко стана неочаквано – никой от близките ми роднини няма такъв диабет, а в момента преди откриването не съм преживявал някакъв особен стрес. Това са най-честите причини за отключване на диабет, а при мен тях ги нямаше. Бях просто дете като всички останали, играехме футбол и живеех здравословно.

Усещаш ли ограниченията от диабета? Какви са те за теб?

Най-същественото ограничение е това, че трябва много често да си меря кръвната захар и да си инжектирам инсулин. Ако си стоиш вкъщи и правиш едни и същи неща постоянно, това не би трябвало да е проблем. При мен обаче почти всеки ден е различен, особено покрай пътуванията режимът ми се променя постоянно, а заедно с него и кръвната захар е различна всеки път. За добър контрол трябва често измерване (поне 5-6 пъти на ден), а това не е възможно в някои ситуации – например ако съм навън, вали и бързам за някъде, технически е невъзможно да си измеря захарта с глюкомера ми, трябва да търся подходящо място и условия. Ако захарта ми е висока, трябва да търся възможност да си инжектирам инсулин. Представете си как става това, когато съм навън през зимата, навлечен с много дрехи. А когато захарта ми е ниска, трябва веднага да ям нещо сладко, което невинаги имам при мен. Вече съществуват сензори за измерване на кръвната захар – те се закачат подкожно за горната част на ръката ти, свързват се с телефона ти и ти казват през няколко минути колко ти е кръвната захар и даже правят прогноза каква ще бъде тя през следващия половин час или повече. За хората с такива сензори изброените проблеми не съществуват. В България обаче такива сензори за момента не се произвеждат и от Здравната каса не ги поемат, което ги прави недостъпни за много хора, тъй като цените са около 600 лв. на месец.

Какво най-много ти липсва от ограничените храни?

Честно казано нищо не ми липсва от храните, аз мога да ям всичко. Просто виждам храната, която ще консумирам, изчислявам колко въглехидрати съдържа и според това преценявам колко инсулин да си инжектирам. Много често ям също торти и сладки неща – това не е проблем за мен. Проблем е обаче за хората с диабет тип 2, които не са на инсулин и трябва да внимават с храните.

Какви допълнителни добавки и микроелементи е важно да приемаш?

Смятам, че е важно да приемам добавки и минерали, които заздравяват кръвоносните съдове и клетъчните стени. Също и добавки за очите. Очите, бъбреците и кръвоносните съдове – това са нещата, които диабетът атакува чрез високи захари, а добавките според мен помагат значително. Дори да не си контролираш захарта много добре, ако постоянно пиеш хубави добавки рискът за теб ще е много по-малък, отколкото при човек, който е с лоши захари и не пие никакви добавки.

Как те промени диабетът? (какво ти даде, какво ти взе, на какво те научи?)

Диабетът ме направи по-сериозен и отговорен човек. В това отношение е малко като казарма – за да си добре, трябва да спазваш строг контрол. Ако кръвната ти захар падне, трябва да ядеш захар веднага, няма значение в какъв момент се случва това. Ако е 3 часа през нощта – ставаш и ядеш. Не може да не го направиш. Каквото ти каже кръвната захар, трябва да го направиш веднага. Ако не го направиш, влизаш в болницата, а като излезеш вече си друг, но не в добрия смисъл. В този ред на мисли диабетът в известна степен ми взе свободата да правя каквото искам и когато искам. Аз и сега го правя често, но трябва непрекъснато да мисля за захарта си, което създава едно допълнително ежедневно задължение и напрежение за човек. Поуката от диабета за мен е, че човек трябва да се наслаждава на живота и да бъде благодарен на това, което има, защото никога не знаеш какъв ще бъде животът ти утре.

Какво би посъветвал някой, който върви по твоя път ?

Моят съвет е: бъдете благодарни за това, което имате, и си контролирайте кръвната захар добре. Ако кръвната ти захар е от 4 до 9 mmol/l, тогава здравето ти в бъдеще ще е все едно нямаш диабет. Стремете се към модерни методи на лечение и си искайте това, което ви се полага. Тук пак ще дам примера със сензорите – в много държави те са безплатни за пациентите, а имаш ли сензор, животът ти се улеснява значително, надявам се и в България скоро да стане така. И не се отчайвайте – аз например съм с диабет тип 1 (който е доста по-лош и опасен от тип 2) и водя нормален живот, не се лишавам от нищо, пътувам много и ям всичко. Всеки го може, трябва само отговорност и постоянство.