Как се казваш и на колко години си?
С какво се занимаваш и защо правиш точно това?
Казвам се Весела, на 33 години съм. Работила съм какво ли не – сервитьорка, секретарка, дори журналист. От година и половина работя в международна компания за онлайн разплащания и виртуални портфейла. За себе си бих казала, че съм доста силен и борбен човек. Държа на семейството и приятелите си. За околните може да изглеждам доста сериозна, но със сигурност имам и една забавна страна. През 2009 г. ми поставиха диагнозата диабет (след претърпява операция на панкреаса, в следствие на тумор), като преди пет години целият ми панкреас беше отстранен. В началото беше голям шок, чувствах се оплашена, объркана. Мислех си само- ужас, сега не мога да ям нищо любимо. Никога не съм си падала по сладки неща, но пък умирам за тестени изделия (баници, пици, мекици). Оказа се, че за кръвната ми захар е по-добре да хапна малко шоколад отколкото да се натъпкам с мекици. С времето обаче се научих да се храня здравословно, адаптирах любимите рецепти. Вече всичко си приготвям с пълнозърнесто брашно. От неволя се научих да меся, готвя. Вече не се чувствам ограничена или затруднена. Научих се да ценя здравето си, научих се мога всичко. Диабетът не е присъда или наказание, а просто начин на живот… и то здравословен. Животът на един диабетик не се отличава по нищо от животът на човек без диабет. На пазара се предлагат множество витамини и добавки за диабетици. Приемала съм Фавио и ми харесва. Гледам да следя състоянието на очите си, защото работата ми е на компютър (а това е слабо място за диабетиците). На всички, които тепърва се сблъскват с диабета ще кажа че няма нищо страшно. След няколко месеца няма да ви правят впечатление нито инжекциите, нито лишенията. Всичко това ще е толкова естествено за вас, няма да ви прави впечатление.
0 коментара